Лека атлетика

Мистър Бързи, смели, сръчни


Мистър Бързи, смели, сръчни

Публикуваме материал от списание "СПРИНТ" от 2018 г., постветен живота на проф. Констатин Жалов - живот, отдаден на леката атлетика. Атлетът, треньор, учен и творец Жалов почина на 91 г. Светла му памет! 

 

Скочище за овчарски скок от леска и трици вместо дюшек за приземяване. Днес това описание на съоръжение за лека атлетика е съизмеримо с налудничавостта, но изобщо не е било така преди 80 г. По това време Константин Жалов се влюбва в Царицата на спортове, а омагьосан от овчарския скок си прави скочище в двора на дома си – ей така от леска и трици.

 

„И защото съм скачал на трици, сега слабото ми място са краката. Вървя от време на време с бастун, ама казвам, че е заради многото кучета наоколо”, с типичното си чувство за хумор говори проф. Жалов, който на 31 май отпразнува 90-ия си рожден ден. За празника си той събра олимпийски шампиони, рекордьори и приятели в Музея на спорта и представи седмата си книга „Българските лекоатлети на европейски първенства”. „Шило в торба не стои. През есента излиза следващата ни книга, сподели Жалов. - Отдадох живота си на спорта и съм щастлив. Имам три семейства – моята съпруга, деца и внуци е едното. Другото е „ВУФ, ВИФ, НСА”, където преркарах 51 г. А третото е леката атлетика, на която отдадох 70 г. Благодаря на моите състезатели, че оставиха голяма следа в спорта.”

 

Леката атлетика

 

Любовната искрата към спорта за Жалов пламва във Френския колеж в София. Той е ученик там, а спортът е широко застъпен.


„Завърших гимназия във Варна през 46-та и кандидатствах медицина, но не ме приеха. Приеха ме в Стопанския факултет. През 47-а участвах на няколки вътрешни състезания. Тогава се заговори за студенсткото дружеството „Академик” и  аз участвах като делегат в учреждаването му, като така станах сред основоположноците на студентския спорт у нас. С „Академик” участвах на първия лагер в Свети Константин, Пещерско. Единствен аз не бях студент във ВИФ. На сбора бяха Теменуга Лалова-Шабанска и Благой Костов и ми казват: „Какво? Ще станеш пишаруска? Ела във ВИФ.” Навих се. За да кандидатствам, трябваше да си представя дипломата. Отивам в Университета да си я изтегля, не ми я дават. Но аз имам втора за полукласик с латински език и с нея кандидатствах. Приеха ме във ВИФ 48-а година и попаднах в групата на Тодор Кънчев. През 1950 г. бях вече в националния отбор с овчарски скок и участвах на четири международни срещи.”

Жалов завършва ВИФ през 1952 г. и като първенец на випуска му предлагат да остане в спортния университет като преподавател. „Така станах асистент и извървях пътя до професор. 48 г. бях преподавател във ВУФ, ВИФ и НСА, спомня си Жалов. – А с научката върви и треньорската дейност. Може да прозвучи малко като самохвалство, но това е историята на нашия спорт. Мой състезател е първият български атлет, който се класира в Топ 8 на европейски първенства - Тодор Белчев стана шести в скока на височина със 193 см в Берн 1954, това си беше постижение; първата българка, която се класира в осмицата на Олимпийски игри – през 64-а Диана Йоргова стана шеста; първият европейски шампион – Георги Стойковски; първата, която скочи над 6 м - Диана Йоргова, първият, който скочи над 4 м - Хлебаров, първият над 2 м - Тодор Белчев; Гургушинов - първият над 15 м, Патарински над 17 м и т.н. Ана Русева пък е първата жена, която е направила рекорд не само в България, а може би в света, за Европа съм сигурен, в коремно-претъркалящ стил на скока на височина.”

 

Проф. Жалов е съучастник в подема на българката лека атлетика, като на сметката му неговите състезатели му трупат 58 национални рекорда. Той е и старши треньор в дисциплините скок височина и овчарски скок в периода между 1954 и 1973 г.  
„Имаше строга организация и йерархия във федерацията, реди бившият треньор. - Имаше 23 души във федерацията по време на Тодор Тодоров, както и старши-треньори по всяка дисциплина. Треньорският съвет се събирахме всяка седмица. Сега всичко отиде... хвърлиха го отзад и край.”

 


„Онези времена ги наричам романтичния период, в който действително хората отиваха на стадиона не за да получат, а от желание. Диана Йоргова стана шеста на Олимпиада, дадоха ми 42 лева. Георги Стойковски стана европейски шампион и ми дадоха сто и няколко лева и си купих една пишеща машина. Ако е сега, би било друго, искрен е професорът. - Много хубаво съчетание беше треньорската работа и преподавателската, защото това, което съм правил със студентите, съм го пренасял и в треньорската дейност. И съм водил документация. А като добавим към тази симбиоза между двете и научната дейност, се получи завършен продукт. Планираната подготова за скоковете е моя заслуга. Друго мое въведенията в леката атлетика са регресионните уравнения, в които тренировъчните упражнения стават тестове и според тях може да определиш какви постижения на дадени упражнения са нужни, за да се достигне конкретен резултат в една дисциплина. Имам лично задоволство, че някои неща ги поднесох първи и след това се използваха от много треньори. Но съм много горд от факта, че на много от олимпийските шампиони и медалисти треньорите съм лични мои ученици – на Йорданка Благоева - Петър Димитров, на Христо Марков - Чавдар Чендов, Ники Петров на Стефка Костадинова, Христо Цонов – на Людмила Андонова.”

 

Първият от първите

 

Първият български европейски шампион Георги Стойковски пристига в групата на Жалов с помощта на  Додьо Патарински. „Бяха в казармата, казах на Додьо да го доведе. Беше яко, селско момче и пееше много хубаво. По време на европейския шампионат през 1966 г. пътуваме за състезанието от Гьодерльо към Будапеща, а той през цялото време пее „Боят настана”. Шофьорът се впечатли и започна да му акомпанира с клаксона. Георги беше много надъхан. Тогава не даваха треньорите да говорят с атлетите по време на състезание. Имаше човек, който следеше и ако видят, че има комуникация пишат фаул. Издействах Додьо да дойде на първенството в Будапеща, въпреки че нямаше норма го взеха. Исках да помага на Стойковски по време на състезанието, бях го инструктирал акво да гледа по разбега му. Додьо свърши страхотна работа и Георги стана първият ни шампион в Европа.”

 

Спортът дава възможност на Жалов да обиколи целия свят. „Само в Австралия не съм бил”, казва той. Но кариерата му осигурява и незабравими срещи. По време на Универсиадата в София през 1961 г. Жалов се запознава с бившите световни рекордьори в тройния скок японеците Кенши Тогами Ошима и Микио Ода. Показва им София, кани ги на гости.

 

 

„Имах един студент във ВИФ кореец, поисках да ми направи ориз и да ми донесе клечки. Тогами и Ода се ошашавиха като дойдоха вкъщи и видяха едно плато ориз и клечките, реди спомени Жалов. - По тяхна покана пътувахме с Йоргова в Токио на състезание през 1962 г. Заминахме. Кацаме в Токио вечерта, а на Диана не й дойде торбичката с шпайове, гуменки, екип. Спим в легацията, а на сутринта двама души от федерацията идват да ни вземат. Споделихме, че Диана няма екипировка. Разведоха ни с кола из Токио, по „Гинза”, 25-километрова улица. Закараха ни в хотела след 2 часа. За Диана стая, за мен - апартаментс с телевизор. Това е 62-ра, аз не съм виждал телевизор. Имам и шофьор с кола, шофьорът с бели ръкавици, телевизор и вътре в колата. Та влизаме в стаите, Диана ми се обажда по телефона, че има пакет в стаята. Отивам, надписан за нея, а вътре - от горе до долу облекло. Как й познаха номера на шпайкове, на гуменки, как й познаха ръстове, как й познаха и герба на България? Пълномощният министър после каза: „те са ви разучили  и знаят колко пломби имаш в устата. Това са японците”.  Ходихме във федерацията – сигурно 100 човека работят. И идва един човек, всички стават и ръкопляскат. Уважение към всеки национален рекордьор. Отиваме на стадиона, всяка седалка надписана с име - всеки национален рекордьор има поименно място. Влезе ли - ръкопляскане, почести.”

 

Бързи, смели, сръчни

 

 

Детското предаване по „Бързи, смели, сръчни” е една ера в масовия спорт у нас. А проф. Жалов е част и от тази състезателна игра, излъчвана по Националната телевизия от всяко кътче на страната ни. „23 години бях в „Бързи, смели, сръчни” и бях много популярен като бате Коце, разказва ни Жалов. – След европейското първенство в Атина през 1969 г. ми се обадиха от телевизията на домашния телефон, за да ме поканят на първото предаване. Имало една дисциплина - скок височина, за да коментирам. Отидох аз в обувния завод, а те чакат Владилен Попов, беше коментатор на шахмат в телевизията. Попов трябваше да е председател на журито. Но не идва. Зам-главният редатор Митко Михайлов каза: „абе, Жалов говори хубаво, беше на тренировката, обяснява на децата.” А аз дори им показвам. Така ме сложиха на тази позиция и от тогава 23 г. След „По света и у нас” и „Лека нощ, деца” за времето „Бързи, смели, сръчни” беше най-дълго просъществувалото предаване в Националната телевизия. Излъчваше се на живо в събота – улиците опустяваха. Имахме над 260 предавания, в почти цяла България  - и в села, и на открито, и на закрито, и в морето, на планината. Ето това беше спорт за всички. За едно предаване в големите градове, като във Варна, е имало към 50 предавания, за да се определят два отбора, които да участват - борба. Дори в Брацигово имаше пропуски, за да се влезе в залата. Хиляди деца до IV клас. Стефка Костадинова е участвала, Христо Марков, Таня Богомилова, Петър Хубчев, много популярни впоследствие спортисти. Водил съм моите състезатели да гледат „Бързи, смели, сръчни”, за да видят как децата участват с жар, как разпалено подкрепят отбора си.”

 

Другото лице на популярното предаване е друг легендарен атлет – Михаил Бъчваров или Бате Мишо.

 

„Първата година различни актьори бяха канени за водещи. Единият път един от актьорите се разболя и аз предложих да дойде Бъчваров. В един момент ми се оплакаха от ръководството на телевизията, че са получени оплаквания, че Бате Мишо говорел с диалект. Тогава бяха много стриктни в телевизията. Но го оставиха. В последните 2 г. напусна и тогава водиха деца.”

 

 

Забавната страна

 

Проф. Жалов има и безброй случки от популярността му от „Бързи, смели, сръчни”. „Отивам преди 20 г. в един супермаркет и гледам на касата шоколад, платил съм вече и казвам „дайте ми един шоколад”, а касиерката: „другарьо Жалов, той е от мен, защото участвах в „Бързи, смели” и вие ми подарихте шоколад”. Друг път, качвам се в трамвай, ама нали съм зле с краката, един мъж ми помага. Благодаря му, а той отговаря, че и аз съм му помагал в „Бързи, смели”.

 

И за друг забавен момент от активните години ни разказва Жалов. „Отиваме на фестивала във Варшава, пътуваме цяла композиция влак – спортисти, артисти, акробати, факири, певци. Пътуваме с групов паспорт и на румънската граница влиза митничар в нашето купе и илюзионистът Мистър Сенко го пита „ката ора” (б.а. колко е часът на румънски). Вдига митничарът ръка, няма му часовника. Мистър Сенко го вади от задния си джоб.”

 

И още от за Жалов:

- Проф. Жалов разказваше с чувство за хумор. Ходеше с бастун, но твърдеше, че е заради кучетата.
- Казваше, че съпругата Пепи е приела, че той има и друго семейство – леката атлетика.
- Жалов е носител и на най-високия държавен орден в областта на науката, просветата и културата и втори по старшинство в наградната система на Република България – орден „Св. Св. Кирил и Методий”, първа степен.
- На 90-ия си рожден ден проф. Жалов получи почетен Икар от изпълнителния директор на фондация „Български спорт“ Цено Ценов.
- Диана Йоргова поставя 11 национални рекорда в скока на дължина под ръководството на Жалов.

 


Последни новини
Пълни резултати НШ под 16 г. - 1-ви ден
Две титли за Лъчезар Вълчев
Вижте стартовите списъци за НШ под 16 г.
Резултати от Диамантената лига в Цюрих
Цюрих излъчи диамантени победители от седем стадиона
Големи шампиони наградиха младите таланти в атлетиката
На състезание – треньорът с разпечатка, атлетът по стартов списък
Нови мерки – състезанията остават, но без публика
Отново отложиха Парижкия маратон
Стартира строеж за силова зала на атлетическа писта в Пловдив